Диетата на д-р Ноузарадан – спасителна лодка или опасна илюзия?

Критичното отношение, към въпросите на здравето и разумното отношение, към себе си, никога, на никого не е навредило!

300 килограмов човек изпаднал в амок – безформена планина от човешки части, по-безпомощна от новородено, заключено в клетка, с поставени на ръцете белезници и с вързани очи! Стреснах ли ви?! Вероятно – аз също се стряскам от такива гледки, каквито за „щастие“ съм виждал само по телевизията. Телевизията обича крайностите. Камерите влизат в домовете на хора, които тежат повече от триста килограма, приковани към леглата си, дишащи с усилие, очакващи следващата хапка като наркотик. Публиката гледа със смесица от състрадание и любопитство. Влиза вездесъщия доктор и…раздава правосъдие под формата на истински глад и методи за намаляване на телесната маса, като че копирани от практиките в концентрационните лагери по време на втората световна война! Още малко стрес, но ви обещавам, че в крайна сметка всичко това ще е за добро! Не и за главните герои в тези филми на ужасите, разбира се, но те все пак имат своя доктор, нали?!

Доктор Юнан Ноузарадан е безмилостен – строг, суров, почти митичен.

Той не говори за компромиси. Не предлага постепенни промени, нито удобни решения. 800-1200 калории на ден – гилотината на думите му пада със злокобен звън. Без оправдания, приятел! Не, няма междинни похапвания! Без компромиси и малки забежки!
За зрителите това звучи като присъда, но за пациентите му, то е и шанс, твърде вероятно единствен… Тялото им е на ръба на колапс. Сърцето е изтормозено, дробовете едва се движат, ставите отказват, всеки ден е битка за оцеляване. В такива ситуации не е време за философия. Докторът изглежда, като брат на Торкемада! По-злият брат! Нужно е спешно действие – режим, който да намали килограмите достатъчно, за да направи операцията възможна. Диетата на д-р Ноузарадан е именно това – спасителен пояс, за хора, които вече потъват.
Зрителят, който иска да свали 10 или 15 килограма, седи пред екрана и си казва: „Щом при тях работи, ще проработи и при мен.“ Но реалността е съвсем различна. Защото тази диета не е създадена за здравословен живот. Тя е инструмент на спешната медицина, тя е скалпелът на лекар хирург, миг преди да изтече последната минута на пациента му. Да я следваш без нужда е все едно да викаш линейка, за да стигнеш до магазина!

Оцеляване срещу живеене


Разликата е фундаментална. Пациентите на д-р Ноу, както го наричат, имат нужда от оцеляване. Те трябва да свалят килограми бързо, за да намалят риска от инфаркт, инсулт или внезапна смърт. За тях опасността от гладуване е по-малка от опасността да не направят нищо. Става въпрос за екстремни клинични ситуации!
Но за здрав човек, дори с наднормено тегло, тази стратегия е пагубна. Научните данни са категорични. При екстремно нисък калориен прием, голяма част от загубеното тегло е мускул, а не мазнини (Weiss et al., 2007, American Journal of Clinical Nutrition). Нали разбирате – това означава, че тялото започва да изяжда себе си!
Хормоните също се променят драстично. Лептинът – сигналът за ситост – пада, а заедно с него и щитовидните хормони, които управляват метаболизма. Резултатът е добре познат – тялото преминава в режим на „икономия“, започва да изгаря по-малко калории, а гладът става все по-силен (Müller et al., 2015, Obesity Reviews).
И ако това не е достатъчно, ето и малко психология. Ограничителните диети, особено екстремните, често водят до преяждане и т.нар. „йо-йо ефект“. Хората свалят килограми бързо, но после ги връщат с лихвите (Montani et al., 2015, Obesity Reviews). Това е добре документирано в десетки мета-анализи.

Телевизионната илюзия


Когато виждаме по телевизията трансформациите – човек, който за година сваля 100 килограма – лесно е да си кажете, че това е правилният път, но вие не виждате цената. Не виждате битките със сриващия се метаболизъм, не виждате изтощението, не виждате колко често тези пациенти се връщат назад след като камерите угаснат.
И най-важното – не виждате, че тяхната отправна точка е различна от вашата. Те нямат нужда да станат по-здрави, те имат нужда просто да оживеят. Смразяващите диетични съвети валидни за такива хора биха ви докарали силна фрустрация, метаболитен срив на всички нива и твърде вероятно, бързо изоставяне на режима, последвано от ред преяждания и добре познатия йо-йо ефект!

Какво работи за всички останали

Здравият човек, който иска да свали килограми, има нужда не от шок, а от баланс. Науката е категорична – умерен калориен дефицит – дори 10-15% под дневния разход – е достатъчен за да започне плавно, но сигурна редукция на излишните мазнини. Дори не бих искал да се обвързвам с числа, защото това е твърде индивидуално. Винаги съм се противопоставял на точните числа в този процес. Добре ли е ако някой свали 5 килограма за месец?! В повечето случаи да, но ако този някой тежи 200 кг, вероятно тази промяна е твърде малка! Ако редукцията е плавна и устойчива смятам това за страхотен резултат. Темпото трябва да е умерено, за да може тялото да го понесе без да разрушава мускулите и без да забавя драстично метаболизма (Hall & Guo, 2017, Lancet Diabetes & Endocrinology).
И най – важното – основният двигател на процеса трябва да бъде активността на мускулите – движение под формата на целенасочени, смислени тренировки – най- доброто би било да се тренира с тежести! Не наказание, не безкрайни часове кардио, а осъзнато, целенасочено движение – упражнения със съпротива, тренировки за сила и издръжливост, гарнирани с допълнително бягане, ходене, колоездене, плуване. Такава активност, е доказано средство за запазване на мускулите, за по-добър хормонален баланс и за дългосрочно здраве.
Храната също трябва да бъде съюзник, не враг. Достатъчно протеин, богати на фибри зеленчуци, полезни мазнини, разумно количество въглехидрати. Това не е глад, а наука, която ще ви научи, как да храните тялото си. И да, може да има място и за удоволствие – балансът не е фанатизъм, а осъзнатост.

Меката категоричност


Нужно е да кажем ясно, че диетата на д-р Ноу не е за вас, или в много редки случаи, когато „нещата“ са отишли твърде далеч – за хора, които са на ръба, за които всяка загуба на килограм е въпрос на живот или смърт! Да копирате този режим във вашето ежедневие е грешка. Това е все едно да се опитвате да лекувате настинка с химиотерапия – прекалено, ненужно и опасно.
Работил съм и работя с хора, с доста килограми над нормата, при които за щастие, здравето на органите и жлезите с вътрешна секреция се е запазило в голяма степен. При тях също прилагам подхода с плавни и устойчиви промени и нещата постепенно влизат в точният ритъм! 
Нашият път е различен, не е бърз, но е устойчив – той е процес на възпитаване на правилно отношение към здравето, а промяната идва в следствие на променения начин на живот. Нашият път не е лечение и затова той не е екстремен, но е истински и успешен. Това е пътят на малките стъпки, на постоянството, на движението и на осъзнатото хранене. Не е пътят на наказанието, а на уважението към тялото.

Доктор Ноузарадан е лекар, който спасява животи. Но неговият метод, не е път към здравословен живот за масовия човек. Той е спасителен мост през буйна река, а не лодка в тихо езеро! Да следваме сляпо този пример, означава да объркаме извънредната мярка с ежедневната грижа.

Телевизионните истории са драматични, но не са вашата история. Вашата история е различна – тя започва с движение, с малки промени в храненето, с търпение и постоянство и по-важното  – тя не се продава, тя е вашият живот, единственият!

Не ви е нужна линейка, за да излезете на разходка. Не ви е нужна спешна хирургия, за да изградите здраве.
Това, от което се нуждаете, е да върнете тялото си в естествения му ритъм – ритъм на живот, не на оцеляване!