АПЕТИТ vs. ГЛАД
Апетит vs. глад
Една от най-големите контраеволюционни стъпки в еволюцията на човека, не е в храната, а в забравения език, на който тялото ни говори. Свидетели сме на тази промяна едва от около само 100 – 150 години, но онова което се случва през последните 50, наистина е значимо – за съжаление то е значимо с отрицателен знак! Вървейки по своя дълъг, еволюционен път, хората рязко свиха по булеварда на индустрията заедно с всички беди, които този несъвършен прогрес донесе, ние все по-осезаемо забравяме езика, на който комуникираме със собствените си тела! Забравеният в значителна степен език ни е накарал само за поколение – две, да наричаме всяко желание за хранене „глад“, сякаш организмът ни е в постоянна криза и непрекъснато моли за спасителна порция храна. И това е в ерата на свръхизобилието, на честото преяждане и наднорменото тегло! Не, всъщност тялото ни не вика за помощ толкова често. Звукът идва от друго място!
Гладът е тих – той не настоява, дори не търси конкретен вкус, не е много придирчив в изборите си. Да, ароматите, текстурите и не само те, предизвикват усещания, които е възможно да провокират желание за хранене, но… Всъщност, нека ви разкажа малко повече, точно за това!
Гладът е онова спокойно, дълбоко усещане, че е време да се нахраниш, защото „системата има нужда от ресурс, от зареждане“. Гладът идва бавно, стои стабилно и си отива, когато е получил нужното. Не преговаря, не се пазари много и никога не иска точно онзи десерт „с божествен шоколадов мус…“!
Апетитът, от друга страна, е нервен. Той е нетърпелив, конкретен и често спешен. Иска точно това, точно сега. Не защото тялото е изчерпано и има нужда от качествено гориво за следващите часове, а защото нещо е докоснато – нерв, спомен, емоция, навик. Апетитът не е проявя на празния ни стомах, а на празнина в контрола и регулацията.
Ето къде се корени проблемът.
Човешкото тяло е изключително добре подгответо да се справя с глад. Хиляди години е живяло в условия на несигурност, недостиг и физически усилия. То знае как да пести, как да изчаква, как да използва резерви. Но не е създадено да живее в свят, в който стимулите за апетит са постоянни, агресивни и целенасочено конструирани. Ах тази индустрия! Производителите на храни отдавна не се занимават с изхранване – те се интересуват от продажбите!
Днес не се храним, защото сме гладни, а защото виждаме, надушваме и мислим за храна! Храним се, защото нещо мирише „божествено“, а също и защото сме уморени, напрегнати или защото сме тъжни. Често пъти се случва да се храним, не защото сме празни физиологично… Индустриалното отношение към храната и храненето се е превърнало в инструмент за саморегулация, а не в отговор на нужда. Изглежда, буквално, като морален проблем, но не е непременно това, нито е липсваща воля! Това е объркана комуникация със себе си, с природата. Когато апетитът поеме ролята на глада, храненето престава да бъде завършен акт. Апетитът няма край, няма точка на удовлетворение, защото той не е предизвикан от недостиг. Можеш да си сит и въпреки това да искаш още“ – ще се намери място за това страхотно десертче“! Можеш да си сит и пак да търсиш нещо „малко“, не защото тялото има нужди, а защото мозъкът търси сигнал за успокоение, разсейване или просто удоволствие.
Появява се усещането, че „нещо не е наред “, „ям твърде много“, „нямам контрол“! Истината е по-неприятна и по-освобождаваща едновременно – системата, в която живеем, е направена да стимулира апетит, а не да уважава и задоволява глада.
Истинският глад не обича крайности. Той приема простото – ако си гладен, тялото ти ще приеме храна, не точен продукт. Няма да настоява за специфична комбинация от солено, сладко и мазно. Това е тест, който никога не лъже. Ако можеш да изядеш обикновена, непретенциозна храна с усещане за удовлетворение – бил си гладен. Ако това е неудовлетворяващо и нещо ти липсва – по-вероятно е просто да си стимулиран – както вече казах, от какво ли не!
Проблемът е, че сме се научили да живеем почти изцяло в стимулация. Седим повече, движим се по-малко, спим по-зле, мислим повече, усещаме по-малко. Нервната система е в постоянно напрежение, а храносмилането изисква спокойствие. В този конфликт апетитът печели, защото е бърз. Гладът изисква тишина и спокойствие и не стига, че това са луксозни стоки, но като допълнение, те са и дефицитни!
Мазнините, протеинът, бавното хранене, движението – всичко това са естествени начини тялото да получи сигнал, че е в безопасност, че няма нужда да търси още, че ресурсът е наличен. Когато тези сигнали липсват, апетитът остава отворен, ненаситен, неудовлетворен и ние го храним, мислейки че храним глада.
Голямата трагедия на „модерното“ хранене, не е в калориите, не е в комбинациите, нито в часовете и бройката на храненията – ние сме загубили способността да различаваме сигналите на глада, исконният, вътрешен сигнал за необходимост и фалшивия сигнал, идващ отвън – подсъдно стимулиран по всевъзможни начини от производителите на храни!
Гладът е мъдър, той не бърза, но за разлика от него, апетитът е сприхав и шумен. Чудесно би било, да се научим отново да ги различаваме, в противен случай е твърде вероятно да продължим да се храним много, без да се нахраним адекватно! Здравето ни, не е непременно скрито в съдържанието на чинията ни, въпреки, че всъщоност, то е и там! Запомнете това!
Един от ключовете за неговата врата е способността ни да чуем и разберем сигналите на собствените си тела и да ги различаваме от постоянният шум на света наоколо! Гладът ще ни информира за необходимостите, а апетитът постепенно ще изгуби влиянието си.
Малко повече яснота, правилно отношение към тялото ни и никакви забрани, те не са необходими…
