12000 крачки

Спортистът от коридора или великите 12 000 крачки

Идва при мен човек – офис служител, седяща професия – осем, понякога десет часа на стол. Гледа ме с гордостта на олимпийски шампион и заявява – „Днес направих 12 000 крачки.“ Интересът ми е направо подпален – гръб, като въпросителен знак, дишане, като на възрастен индивид, мускули – далечен спомен от лятото преди първата година в университета и самочувствие на участник в поне три олимпиади.

В офиса ли направихте крачките си – питам иронично – но отсреща съвсем не иронично чувам гордото „ В ОФИСА“! Технологиите откриха философския камък – превърнаха минималното движение в максимално самочувствие – си мисля, но всъщност съм в дилема – не знам дали да се смея или да плача…, не знам?! Ако ви се струва малко грубо, изчакайте малко – ще стане още „по“!

12 000 крачки – та това са приблизително 8–9 километра! Това е разстояние, което човек усеща. Усещат го мускулите, дробовете, метаболизмът и дори настроението го усеща. Нашият герой не го е усетил – усетил е само вибрацията на смарт часовника си, той /часовникът/ му е казал „Браво, шампионе!“ И „шампионът“ повярвал! О tempora, о mores!

Добре дошли в ерата, в която електрониката създава спортисти от хора, които не са напускали етажа. Вероятно следващия етап е „Днес си намислихте 12000 крачки – чудесен резултат“.  

Истината е банална до болка – смарт гривните и часовниците броят движения на ръката, някои размествания на тялото и какво ли не, но не и реално придвижване и истински преодолените разстояния. Писане на клавиатура, размахване на ръце, взимане на папка, жестове по време на разговор — всичко това може да се превърне в „крачки“. Тоест, ако жестикулирате достатъчно емоционално по време на служебна среща, може да се окаже, че сте участвали в полумаратон, вероятно с призово класиране. Дали?

Технологичен прогрес, а? Но трагедията не е в неточността, а в психологията. Устройството казва „Активен си“, човекът получава мини доза щастие, вероятно известно количество допамин и галещо чувство за постижение, а реално е седял. Това е все едно кантарът да ти казва, че си отслабнал, докато дояждаш третото парче торта – прекрасно, но физиологията не работи така. Още по-комично е напомнянето през деня -„Седиш твърде дълго. Раздвижи се“, а героят става, отива до тоалетната, после до кафемашината, връща се обратно зад бюрото си и часовникът го награждава с „Браво шампионе.“

Разбира се и тези тринадесет метра героизъм са от значение, но нека кажем ясно нещо, което очевидно трябва да бъде казано – Ставането от стола не е тренировка – това е само минимална поддръжка на биологичното съществуване! Съгласете се, че миенето на зъби не е стоматологично лечение!

Истинското движение има цена – то изисква  усилие, при което се повишава пулса, учестява се дишането, след известно време се появява умора, последвана от адаптация към това предизвикателство, защото то е такова. Ако нищо в тялото ви не се променя, вие не се движите – вероятно сте сменили позицията си в пространството. Разликата между „отивам до принтера“ и „отивам на 5-километрова разходка“ е като разликата между тротинетка и мотор – и двете са превозни средства, но не са едно и също.

Най-опасното в цялата тази история е фалшивото усещане за достатъчност. Човек вярва, че е направил нещо полезно – съвестта му е успокоена, необходимостта от движение е задоволена, Истинската тренировка е заменена с имагинерна, а здравето…,  е отложено, дори забравено. Самозалъгването винаги е било човешка слабост, но никога досега не е имало електронно устройство, което да награди всичко това с аплодисменти. Статистиката не е здраве!

„Треньорите“, които проповядват култа към крачките.

„Прави 10 000 крачки и всичко ще бъде наред!“ Това звучи научно, модерно, но всъщност е просто лесно продаваемо и не означава нищо различно от „Ако мърдаш достатъчно, си спортист.“ Не, не си! Човешкото тяло не реагира на цифри от приложение, то реагира на натоварване, реагира на мускулна работа, механично напрежение, променена енергийна консумация. Тялото ни, ще реагира на предизвикателства, на преодоляване, на съпротива. Без усилие, няма промяна, без предизвикателство няма процес на адаптация към по-предизвикателните условия – няма здраве! Другото е физиологична карикатура!

Парадоксът е жесток – 12 000 крачки дневно и едновременно с това болки в кръста, слаби мускули, ниска издръжливост, висока кръвна захар и кръвно налягане, хронична умора.

Крачките от смарт устройството ви, не са движение – те са статистика, а тя не тренира мускулите. Да вярваш, че си във форма, защото часовникът ти показва много крачки, е като да вярваш, че си интелигентен, защото си написал много съобщения в телефона! Дори и реални 12000 крачки не са достатъчни, а онези от походите до кафе машината в офиса, вече няма да коментирам! Да, по-добре е да станеш от стола, отколкото да не станеш, но да представяш това като „активен начин на живот“ е интелектуална обида към физиологията.

Истинската физическа активност не се случва случайно между два имейла. Тя се случва, когато човек съзнателно натовари тялото си – когато дърпа, бута, носи, изкачва, бяга и още, и още! Всичко останало е коридорна митология.

Измамата на модерното време не е в устройствата, тя е в готовността на хората да приемат удобната лъжа. Приятно е да чуеш „Браво, активен си“, а в някой фитнес клуб може да се изпотиш, чувал съм дори, че някой може да се умори…малко!

Истината не вибрира на китката, тя се усеща в мускулите. Тя започва някъде там, където свършва комфортът, всичко останало е офис митология…