Здравословни храни, здравословно хранене и метаболитен хаос…
Може да се храните с най-здравословните храни на света, но ако количествата са неадекватни и липсва движение, резултатът пак ще бъде метаболитен хаос!
На фона на тази фундаментална, непоклатима научна истина, все още съществува една удобна илюзия, в която съвременният човек, сякаш обича да живее. Много хора вярват, че съществува достатъчно „правилна“ храна, която може да компенсира всичко останало в начина на живот. Ако продуктите са био, пълнозърнести, органик, супер, нискообработени, приготвени здравословно /мога да изброявам до утре/, организмът автоматично ще реагира с добро здраве, нормално тегло и енергия. Истината е различна, защото биологията ни е различна и не работи така. Тялото не разпознава храната по морални категории. То не знае какво означава „здравословно“. То разпознава количество енергия, хормонални сигнали и механични стимули. И ако тези три фактора не са в баланс, резултатът е предвидим и твърде вероятно, не е добър, независимо колко добри са намеренията. Това е причината толкова много хора да попадат в парадокса на „здравословното преяждане“. Може менюто да изглежда идеално — овес, ядки, плодове, качествени мазнини, пълнозърнести продукти, чисти меса, домашно приготвена храна и въпреки това, теглото да не намалява, енергията да е нестабилна и метаболитните проблеми да са постоянен спътник. Причината не е в качеството. Причината е в количеството и в липсата на разход под формата на достатъчно, качествено и правилно прилагано движение.
Организмът живее в енергиен баланс. Ако енергията, която постъпва, системно надвишава енергията, която се използва, тялото складира мазнини – те са енергийните ни депа. Това е биологичен закон, не диетична теория.
Дойде ред на прословутият калориен дефицит — термин, който много хора възприемат като наказание чрез ограничаване на храната. „Трябва да ям по-малко“ се превръща в основна стратегия – най-често достатъчно затормозяваща, за да убие и най-благородните и естетически издържани подбуди за здраве и дълголетие! Намаляването на порциите е само половината от уравнението, при това, по-неуспешната половина. Последното, можете да проверявате до края на живота си, но никога няма да намерите доказателства за противното!
Калорийният дефицит може да бъде постигнат по два начина — чрез намаляване на приема или чрез увеличаване на разхода. Човешката физиология е създадена за второто. Движението не е просто средство за изгаряне на калории. То е фундаментален биологичен сигнал. Когато мускулите се натоварват, се активират процеси, които никоя диета сама не може да постигне. Инсулиновата чувствителност се подобрява, глюкозата започва да се използва ефективно, митохондриите подобряват ефективността си, изгарянето на мазнини се активира, а хормоналната среда се нормализира.
Всъщност, мускулите са най-големият метаболитен орган в тялото ни – когато те работят, метаболизмът работи, ако не работят, той се забавя. Двама сравнително еднаква изглеждащи души могат да се хранят сходно, но да имат коренно различни резултати и това е пряко свързано с тяхната активност. Двигателно активният човек ще използва храната, ще я метаболизира адекватно и ще се наслаждава на резултата от вложеното, а заседналият ще складира излишното, с което ще се сдобие лесно, поради лисващото или недостатъчно движение.
Нека ви кажа нещо, което смятам за наистина важно – липсата на движение не може да бъде компенсирана с хранене! Може да подобрим качеството на храната, но дори тя да прецизно подбрана, приготвена и изконсумирана, ако механичният стимул липсва, физиологията постепенно ще отвърне с метаболитно деградиране. Ако разходът на енергия се намали, т.е., липсва активност – организмът влиза в икономичен режим. Това води след себе си цяла поредица от метаболитни неприятности, като например, инсулиновата резистентност! В такива условия се случва нещо, което много хора за съжаление познават отблизо – започват да ядат по-малко и въпреки това не отслабват. И сега нещо, което ще ви разклати – това не е провал на волята, не – адаптивните способности дадени ни от природата се задействат – организмът ни просто и естествено се съобразява с новите условия, в които го поставяме – това е адаптация на биологията. Тялото намалява разхода до нивото на бездействието. Истината е проста и сурова едновременно — няма здравословна храна, която да компенсира хроничната липса на движение. Има и още нещо, което трябва да се разбере – калорийният дефицит, постигнат чрез глад, е нестабилен, докато калорийният дефицит, постигнат чрез движение, е физиологично оправдан и работещ. В първия случай организмът се защитава, а във втория функционира нормално.
Когато човек започне да се движи повече, често се случва нещо почти парадоксално — той може да приема същото количество храна или дори повече, но да отслабва. Причината, е че разходът се увеличава, мускулната маса се активира и метаболизмът се ускорява – това е естественият модел на човешката биология. Ние не сме създадени да живеем в постоянен калориен недостиг чрез ограничение. Създадени сме да живеем в движение. Запомнете това, моля!
Когато движението липсва, започват проблемите — бавно, тихо, но неизбежно. Повишена кръвна захар, инсулинова резистентност, натрупване на мазнини, умора, хормонални нарушения. Всичко това често се тълкува като „лош метаболизъм“, но реално е липса на физиологичен стимул.
Излиза, че не въпросът „какво да ям“ е най-важният, а по-скоро въпросът „колко се движа“.
Храната разбира се, има огромно значение, качеството й също, но движението и количеството й определят посоката на нашия път. Движението не е добавка към здравето, то е основата.
Необходимо е правилно разбиране и манипулиране на познанията, и прословутият калориен дефицит спира да бъде мъчение, и се превръща в инструмент, част от естествен и резултатен активен живот.
Тялото ни не иска по-малко храна, то иска повече движение – такава е биологията ни, а тя не подлежи на преговори.