Избор на болка – малките травми срещу големите болести

Ежедневието ти, не пита дали искаш да те боли, просто ти поднася това или онова предизвикателство и лаконично ти поставя задача – „Избери своята болка“.  Болка…?! За какво по дяволите става дума и защо трябва да ме боли? Нее, не „трябва“, но се случва, неминуемо. „Избери си болката, за да знам какъв човек си“ – казва твоето ежедневие и бордо продължава напред, и така всеки ден, …завинаги.

Да се върнем на болките – рано или късно разбираш, че имаш два пътя – можеш да избереш кратката, преходна и възпитаваща болка от усилието, от преодоляванията, или дългата, тежка, хронична болка от бездействието и последствията му. Болките са неизбежни – но те могат да бъдат логично, временно следствие от активен живот, или съдба – болки съобщаващи за необратими последствия. Повярвайте ми, има разлика!

Малките болки – езикът на тялото

Всеки, който тренира целенасочено и упорито, познава онзи сутрешен момент, когато при ставане от леглото усещаш как мускулите ти досадно ти напомнят за вчерашното усилие – тренировката беше страхотна, а треньорът ти е „безпощаден“! „Досадно“ ли казах преди малко – всъщност няма нищо досадно в очакваната болезненост на мускулната треска, пряк сигнал от травмираните в следствие на тренирането мускули. Ооо, боли ме – колко съм доволен! За незапознатите с тази очаквана болка, това може да звучи малко странно, понякога си позволявам да кажа „извратено“! Обичам тази болка, тя е от моят труд, от моите собствени усилия в последната тренировка! Болезнената мускулна треска не е враг, това е езикът на който тялото ни казва: „Работих, изграждах се, растях“.

Болките могат да бъдат и от неминуемите леки травми – разтежение или леко възпаление, например! Неволно погрешно движение в края на уморителната тренировка заради изтънялата концентрация, може да е причина за недобро позициониране на тялото и ето, че някое мускулно снопче проплаква. Това не е повод за паника. Да, тези малки травми не са търсеният резултат от тренирането, но всеки атлет знае, че може да се случи и че в крайна сметка те не са страшни – нетърсени, но възможни, те съпътстват спортното ежедневие. За начинаещите, понякога са стресиращи, но работа на треньора е да даде правилна посока на мислите ви и да успокои онези, които са притеснени! Да, болката е индикация за някаква „нередност“, но не е непременно страшна! Онези които лежат на дивана в хола си, никога не се сдобиват с мускулна треска, нито с разтежение, още по-малко възпаляват мускулни влакна или сухожилията си!

Печелят ли от това или са просто „спасени“?

В предпазеният им от евентуален дискомфорт ден, липсва един важен сегмент – здравословното предизвикателство към физическите възможности! „Е, не ми стигат служебните и домашни предизвикателства, та и това сега – не ми е нужно“ – тази фраза звучи познато, нали – чувал съм я от стотици специалисти по двигателна не/активност! Така разсъждават повечето хора – за съжаление! Това е нищо повече от още едно извинение, за липсващото желание за движение. Малко наука, малко повече информация не е излишна в тази ситуация, приятели!

Малките травми са, като глината по ръцете на скулптура, или мазоли по пръстите на китариста – те са доказателство, че си живял активно, че си докоснал границите си и си ги преместил! Това са ордените ти за активност!

Journal of Physiology обяснява, че микроскопичните разкъсвания в мускулите, които ние усещаме като треска, са онзи спусък, който кара тялото да се възстановява и впоследствие адаптира на по-високо ниво. Болката тук е учител – понякога малко строг, но непременно откровен и справедлив, този учител, когото учениците ще запомнят завинаги.

Да, понякога идват и дребни контузии – като камъчета по пътя, които разклащат колата, но не я обръщат…, никога, щом този, който управлява е на мястото си! Такива болки не са препятствия, те не могат да ни спрат. Те идват, отминават и напомнят, че тялото, е като инструмент и ако искаш от него да излиза галещ сетивата звук, трябва да се грижиш! Колкото повече го използваш, толкова повече грижи ще трябва да полагаш, но звукът му, ще излиза все по–чист и силен.

Големите болки са присъда

От другата страна стои удобството. Мекият диван след дългият работен ден и оправданието „нямам време“. Там няма мускулна треска, няма болезнено усещане в лакътя…  Но там чака нещо по-тежко – голямата болка на обездвижването!

Големите болки идват тихо, промъкват се, като влага по стените на твоя дом и бавно, но категорично го рушат! Понякога казвам , че тялото ни е дом, дори храм – бихте ли искали да имате разрушен дом! Или да общувате със своя Бог влизайки в рухнал храм?

Болката от бездействието е коварна – има ли съмнение в това!? Диабет, високо кръвно налягане, хранителни разстройства, хронична умора, болки в износените стави – списъкът е безкраен. Да ви разкажа ли за травмата в глезена на обездвижения от работа пред монитора, иначе млад родител, хукнал рязко след тичащия по алеята малчуган?! Уверявам ви – тежестта и продължителността на тази травма са в пъти по-сериозни от тези на трениращ човек!

А какво ще кажете за тихите болки на депресията, страховите неврози, бърнаута и хронично лошото настроение? Това не са кратки сигнали за временно неразположение – тези болки са окови. Те не минават – ритат те с подкованите си тежки обувки и се настаняват трайно в живота ти! Те „само“ безмилостно ти напомнят, че си пропуснал да бъдеш добър за себе си – „Коя болка предпочиташ, човеко“ – помните ли въпросът от ежедневието ви?

Световната здравна организация предупреждава, че липсата на движение е сред водещите причини за преждевременна смърт – малко стряскащо е дори само да говорим за това!

Зад тази суха и вече добре позната статистика обаче, стоят истински хора. Някой който се задъхва при изкачването на три стъпала, друг който не може да вдигне внучето си, трети който не може да отнесе торбата с продукти вкъщи – примерите са неизброими! Зад тази статистика стои мъж,  който е изпитал първата си сериозна болка в следствие от инфаркт, или жена, която има болезнено усещане след операцията на щитовидната жлеза! Предупредих ви, че е стряскащо!

Това е присъдата на бездействието. Тези болки не учат, те наказват.

Едното лице на болката е диалогът на активните хора с тялото им, а болката на бездействието прилича на тягостно мълчание в очакване на решението на строг съдия, който накрая произнася – „виновен“!

Малките, преходни болки от усилието или наказващи болки на бездействието?

Мисля, че правото на избор, уредено дори в библейски план е голямо богатство! Във всеки ден, във всяка минута от него, ние имаме право да избираме – активност или застой, здраве или живот на ръба на очакването дали нещо няма да се обърка! Движението с малките му несъвършенства и малките болки или спестените усилия, „комфортът“ на леността и диагнозите!? Свободни сте да избирате между ордените за растеж и белезите от разпадащото се отношение към собственото ви здраве?!

Ежедневието не се интересува дали искате болка, то само ви поднася това или онова предизвикателство и лаконично ви поставя задача – „Кажи ми коя болка избираш, за да знам, какъв човек си…!“