Защо всекидневните малките битки изграждат по-смислен живот

Живеем в свят, в който удобството е новата религия – всичко е проектирано така, че да пести усилия и да ни пази от трудности. Този  комфорт всъщност е „благ“, но безкомпромисен капан. Когато удобството стане постоянна среда, то тихо ни лишава от движение и жажда за предизвикателство и преодоляване.

Истината е, че човек расте именно чрез усилието – чрез онези малки, но осъзнати предизвикателства, които сам си поставя, или с които се сблъсква ежедневно.

Всеки ден ни дава шанс да изберем – да останем в зоната на „меката“ и удобна „сигурност“ или да излезем навън, където дори най-малките предизвикателства носят истинска стойност. Там, отвъд удобството започва смисълът!

Удобството – златната клетка на съвремието

Това е един от най-коварните дарове, които собствените ни усилия могат да ни поднесат! Дребните му форми, като мекия стол, готовата храна, мигновеното получаване на информация, забавлението на един клик разстояние, изглеждат невинни, дори заслужени, но в същото време, те биха могли да се превърнат в златна клетка, чиито стени са красиви, …но заключени!

Комфортът не убива директно – той приспива. Волята и любопитството охладняват, а поривът да вървим напред се превръща в далечен и след време, мъртъв спомен. Амбициите не изчезват с гръм и трясък – те се стопяват бавно, разтворени в сладките малки радости на всекидневното удобство. Неусетно човек се отказва от риска, от сблъсъка, от усилието – онези съставки, без които няма растеж.

Зоната на комфорт е илюзия за сигурност, тя е отказ от живот в пълнота, там където мечтите просто угасват, останали без смисъл!

Комфортът само изглежда като покорен връх, но всъщност е отказ от движение и прогрес – илюзия за щастие, която дава успокоение, но тихо краде бъдещето!

Удобството е опасна цел!

То може да бъде твърде пристрастяващо. Лесно задоволимите желания буквално изхвърлят амбициите  през прозореца, а парадоксът е в това, че галещите разума, сетивата и тялото технологични новости, провокират леност и високотехнологичен примитивизъм!

Постоянното пребиваване в „зоната на комфорт“ е избор на тиха смърт в  тишината на собствената безопасност.

Истината е достатъчно проста, въпреки, че е малко неудобна – растеж има само чрез усилие. На „пътя“ ни държат малките и по-големи, осъзнати предизвикателства, които сами си поставяме ежедневно. Не е необходимо те да са героични подвизи и не изискват непременно свръхсила, но всяко малко „да“ към трудността е тухла в сградата на характера.

Удобството не е враг, когато го поставим на правилното място. То е чудесна, заслужена награда – момент на почивка сред усилията!

Стремежът, към задоволяване на нуждите ни, може да бъде прогресивен, само, ако е част от пътуване, а не крайна цел!

Вместо с бягство от трудностите, можем да започнем с малки, осъзнати предизвикателства. Малка битка, която ни връща към живия пулс на живота може да бъде дори изборът на стълбите пред асансьора, или тридесет секундният студен душ и дори свърщването на някой досаден домакински ангажимент, който все отлагате. Опитайте да оставите телефона си за един час днес, направете сърцата тренировка и си обещайте да я повторите още утре, започнете четенето на онази книга, която от месеци лежи на нощното шкафче и поговорете най-после с приятеля, който ви звъня преди повече от седмица…! Уверявам ви, че тези дребни „размърдвания“ на рутината ще  освежат духа ви и ще пазят смелостта ви жива! Те няма да променят живота ви за ден, но категорично ще променят, нагласата ви за него. Ще ви връщат към смисъла, ще изграждат устойчивостта ви и ще създават вътрешна сила, която удобството никога не може да ви даде.

Мечтаната зона на комфорт, само изглежда, като сигурност, но всъщност, тя лесно се превръща в е застой и дори крачене назад! Тя е отказ от самия живот.

Онзи древен получовек, който си позволи обилно нахранен и с блажено притъпени сетива да задреме полегнал удобно на сянка, върху мекия мъх, не даде поколение – ние не сме негови правнуци! Този нещастник беше убит и изяден от див звяр, за когото не съществува „лежерен“ ден – движен от нагона си за оцеляване, той се нахрани, а човекът бе бързо забравен!

Ние сме създадени да се разгръщаме в мечти, водещи до стремежи и действия. Удобството има смисъл единствено тогава, когато е кратка спирка по пътя – а пътят има смисъл, когато продължава!

Искаме от себе си днешните 100% и  правим така, че те да са малко повече от вчерашните…! Толкова!