Кафето – ритуал на бодростта, илюзия за енергия и стимулант за общуване…

„Едно двойно късо кафе, моля – без захар и с малко топло мляко…“

Това не е поръчката ми за разсънване, а ритуалът за започване на новия ден…

Дали онази история със стадото кози в етиопските планини е истина!? Козарят забелязал, че след като похапнат от червените плодчета на непознатото до тогава растение, козите му започват да подскачат – буквално танцували, сякаш някой е излял в тях невидима сила. Любопитството надделяло – той опитал плодовете и скоро почувствал същата бодрост. Легенда или истина, забавна история или действителен разказ е това, вероятно никога няма да разберем, а и не е необходимо, но така започва пътят на напитката, която впоследствие ще обиколи света, и ще промени култури, навици и цели общества.

В Йемен кафето се превърнало в свещено гориво за суфийските монаси. Те го пиели по време на дългите си нощни молитви – не за удоволствие, а за да държат клепачите си отворени и умовете си съсредоточени. Кафето било инструмент на духовното усилие, средство да останат будни, когато светът спи, а Бог е готов да чуе молбите им! Оттам то поема към Османската империя, а после и към Европа. И тук започва истинската му социална история. В Лондон, Париж, Виена и Венеция кафенетата стават нови културни центрове. Не шумни кръчми, а пространства за идеи. Англичаните ги наричали „университети срещу пенс“, защото за цената на една чаша кафе можел да чуеш философски диспут, търговски спор или политическа реч. Там се обсъждали революции, раждали се литературни движения, кроели се нови планове за света.

В България кафето пристига от Ориента. Турското кафе – гъсто, силно и ароматно – бързо се превръща в символ на гостоприемство. Да дойде гост и да не му предложиш кафе било немислимо. До чашата вървели сладки приказки, смях, а понякога и гадаене по утайката. Една малка чашка съдържала в себе си гостоприемство, общуване и… мистерия.

Кафето е повече от напитка. То е история, ритуал, културен символ. То е повод за разговор и близост.

И до днес „да пием кафе“ е код за среща. Често това послание означава „Искам да поговорим, да бъдем заедно“! Може дори да не докоснем чашата, но самото кафе вече е оправдание да споделим време. Това е силата на ритуала – той остава, дори когато съдържанието се промени. В една малка чаша се е събрала историята на цели общества – от монаси и революционери, хора на изкуството, случайни непознати, до двама приятели на масата в ъгъла.

Кафето като храна – чаша с липсващи калории и много сигнали

Ако се вгледаме в кафето, като в хранителен продукт, вероятно ще останем разочаровани. Една чаша черно кафе съдържа едва две – три калории – толкова малко, че не биха стигнали дори за една крачка. Няма белтъчини, няма мазнини, няма въглехидрати, които да ни нахранят. И все пак кафето не е празно. В него живеят над хиляда биоактивни съединения – кофеин, хлорогенни киселини, катехоли, антиоксиданти. Това са не хранителни вещества, а сигнали. Те не дават гориво, а настройват двигателя. Не пълнят резервоара, но могат да натиснат педала на газта и да променят начина, по който „двигателят“ работи.

Голямата илюзия – „енергията“, която не съществува

Продължавам да чувам много хора да казват „Изпих едно силно кафе и съм пълен с енергия“. Не, уважаеми любители на любимата и за мен напитка  – кафето не дава енергия! То създава илюзия за енергия. Енергията за тялото идва само от калориите от въглехидратите, мазнините и белтъчините, които разграждаме и превръщаме в гориво. В кафето такива почти няма. Как тогава ни „енергизира“, как ни „събужда“?

Механизмът е елегантен и разбираем. Кофеинът се свързва с рецепторите на аденозина – веществото, което се натрупва в мозъка и казва: „Уморен си, време е за почивка.“ Когато кофеинът заеме неговото място, умората остава, но сигналът не стига до съзнанието. Усещането за изтощение е  блокирано. Към това се прибавя хормоналната буря. Кофеинът кара надбъбречните жлези да отделят адреналин и норадреналин – хормоните на стреса и готовността. Сърцето ускорява, кръвното налягане се повишава, кръвта се насочва към мускулите. Тялото влиза в прословутия режим „бий се или бягай“. Заедно с това се повишава и допаминът – хормонът на мотивацията, който ни дава концентрация, желание и бодрост. И ето как, без да сме получили дори калория повече, се чувстваме като заредени. Това е триумф на невростимулацията – не нова енергия, а ново усещане за енергичност. Нервната система също се нуждае от малко „побутване“, преди да се захванем с поредната си работна задача или тренировка, например! Кофеинът в кафето ни е чудесен невростимулант и ако нещо в тази напитка не ни създава дискомфорт, можем да се насладим на удоволствието от вкуса й, но също и на ефекта върху нервната ситема. Кафето или по-скоро кофеинът в него, е кредит от бъдещата ни сила. Ние вземаме на заем бодрост, но дали ако разчитаме само на това, след няколко часа няма да плащаме с умора?

Тук се крие и другият, по-тих парадокс. Кофеинът не само блокира сигналите за умора, но и кара бъбреците да изхвърлят повече минерали. Сред тях най-ценният е магнезият – минералът, който е ключ към над 300 биохимични процеса, включително производството на АТФ – истинската енергийна валута на клетките. Иронията е безмилостна – докато кафето те убеждава, че ти дава енергия, то бавно източва самата основа, без която никаква енергия не може да се роди.

Кафето е като лихвар – дава ти бързи пари, но взема обратно най-ценния ти капитал. Маска, която прикрива умората, докато под нея тя расте и чака часа си да излезе с двойна сила.

Кафето на празен стомах

Кафето не работи само „в главата“. Достигайки стомаха, кофеинът от любимата напитка и киселинните съединения в него стимулират отделянето на солна киселина. Ако в стомаха има храна, това е добре – киселината разгражда протеините, активира ензимите и подготвя храносмилането. Но ако стомахът е празен, киселината остава без работа и тогава започва да дразни. Здравият стомах може да издържи, но чувствителният реагира с парене, тежест, рефлукс. Самото кафе е киселинно и усилва този ефект. На гладно то е като изстрел без мишена – силата се разпилява, но може да наранява.

Малкият щит

Решението е просто. Не е нужно обилно хранене, ако все още не е време за това, но една малка хранителна подложка е съвсем на място – неголямо количество, лека храна, която да създаде буфер. Малко кисело мляко или извара, шепа ядки, банан, яйце или филийка пълнозърнест хляб със сирене, биха създали достатъчно надежден щит. Протеините, мазнините и фибрите омекотяват удара, забавят усвояването и предпазват стомаха. Така кафето не се стоварва като удар, а идва плавно, по-балансирано, по-безопасно, а кофеинът извършва онова в което е много, много добър!

Кафето и движението

Не е случайно, че мнозина го пият преди тренировка. Кафето е най-достъпният „предтренировъчен стимулант“. Чудесен стимулант за нервната ни система, с него усилието изглежда по-леко, концентрацията е по-остра, издръжливостта – по-дълга. Но и тук важи правилото, че не бива да приемаме кофеин на празен стомах. Леката закуска преди кафето, за която споменах преди малко, превръща напитката в помощник, а не във враг.

Тази магична напитка, ритуал на човешката близост, културен символ, източник на идеи и социални връзки, всъщност би могла да бъде мощен биохимичен инструмент. Способността му да маскира умората, може да бъде силен коз в ръцете на специалист, но в същото време и измамен сигнал за подобрени възможности, при недобро разбиране!

В този ежедневен ритуал има истинска магия – илюзии и реалност са заплетени в този кафеен възел, но истината, е че всяка следваща глътка, ни държи будни и готови, както за физическа активност, така и за социално общуване и емоцията от двете!