ОРКЕСТЪРЪТ НА ПРЕЧИСТВАНЕТО

Как всъщност организмът ни се справя с токсините?!

Черният дроб – алхимикът на живота

Ако тялото ни е древно царство, то черният дроб е неговият алхимик – онзи, който взема суровия, понякога отровен свят и го преработва в нещо по-безопасно. Ние рядко мислим за него, докато вечеряме или отпиваме чаша вино. Но в същия миг този орган – най-големият вътрешен орган, тежащ около килограм и половина – мълчаливо върши работата си.
Той не е просто „филтър“, филтърът само задържа, а черният дроб преобразява. Разликата е, като между сито и лаборатория. Тук се случва истинска химия на живота.

Двете алхимични фази
Пречистването протича на два етапа – две алхимични „фази“.
В първата фаза армията от ензими, известна като цитохром P450, се заема с първичния токсин. Те го окисляват, редуцират, хидролизират – накратко, променят го така, че той става по-активен, по-реактивен. Звучи парадоксално – вместо да обезвреди, организмът първо „събужда“ токсина. Това е нужно, за да стане той податлив на следващата стъпка.
Във втората фаза идва магията на конюгацията – черният дроб „лепи“ върху тази активна молекула безопасни групи – глутатион, сулфат, глицин. Представете си го, като опасен предмет, който бива увит в опаковка, за да се изнесе безопасно от критичната зона. След това този вече обезоръжен враг може да поеме към жлъчката или урината и да напусне тялото.

Няма друг орган, като черният дроб – единствено той може да регенерира. Ако хирург премахне дори 70% от него, той има способността да порасне отново. Това е като в приказка – тази сила на възстановяване, прави черния дроб уникален орган.
Но всяко чудо има граници. Алкохолът, излишните лекарства, преработените мазнини, натоварват алхимика и буквално задръстват лабораторията му. Тогава ензимите не смогват, фазите се преплитат и токсините остават наполовина „обезвредени“ и както вече споменахме, често по-опасни от първоначалното вещество.
Има храни, които са като съюзници на този алхимик. Кръстоцветните зеленчуци – броколи, зеле, карфиол например, стимулират втората фаза на детоксикацията. Лукът и чесънът съдържат серни съединения, които също помагат. Зелените листни зеленчуци обогатяват с антиоксиданти, а водата е неговата „работна среда“ – без нея реакциите ще се задъхат.
„Черният дроб е алхимия в движение – в него всяка глътка вино, всяка глътка въздух, всяка молекула храна минава през изпитанието на преобразяването.

Бъбреците – търпеливите филтри

Ако черният дроб е алхимикът, който преобразява, то бъбреците са монасите-философи на тялото – търпеливи, методични, винаги на пост. Те не говорят, не шумят, не се оплакват. Те просто филтрират.
През тях всеки ден преминават около 180 литра кръвна плазма. От тази река, след безкрайно пресяване и връщане на ценните вещества обратно в кръвта, остават едва 1–2 литра урина – концентрирано течно излишество. В него се събират урея, креатинин, соли, остатъци от лекарства – токсини.
Всеки бъбрек, е фабрика от милион „филтърчета – съдържа около 1 милион нефрона – миниатюрни пречиствателни станции. Ако ги подредим в линия, ще се получат над 80 километра филтриращи тръбички. Нефронът е малка вселена – започва с гломерул – клубче капиляри, където се извършва филтрацията, после идва сложна система от каналчета, които връщат обратно в кръвта това, което е ценно – вода, глюкоза, аминокиселини – и оставят да се излее ненужното.

Бъбреците са пазители на равновесието – те не само филтрират – те управляват целия вътрешен баланс. Те поддържат нивото на електролитите – натрий, калий, калций, магнезий. Те регулират киселинно-алкалното равновесие – без тях кръвта бързо би станала прекалено кисела или прекалено алкална. Те контролират кръвното налягане чрез сложната система ренин–ангиотензин–алдостерон.
Бъбреците имат роля дори и в кръвотворенето – те отделят хормона еритропоетин, който казва на костния мозък кога да създава нови червени кръвни клетки.
Но както и при черния дроб, и тук има предел. Когато бъбреците започнат да отказват, токсините се натрупват светкавично. Тогава идва диализата – изкуствената машина, която временно поема работата им.
Бъбреците винаги ще се нуждаят от нашето активно подпомагане на работата им – най-простият съюзник на бъбреците е водата. Дехидратацията може да направи урината гъста, концентрирана и тежка за филтърната система. Но и прекомерната вода може да натовари – хармонията е в мярката, във вслушването и разбирането на жаждата.
Храната също има значение. Например консумирането на прекомерни количества сол ги кара да работят на високи обороти, твърде много преработено месо, би увеличило натоварването заради азотните съединения. За сметка на това, зеленчуците и плодовете богати на калий и антиоксиданти, са техен естествен съюзник.
„Бъбреците, са като монаси на мълчаливата служба – пречистват, балансират и съхраняват – те са тихата граница между живота и смъртоносния застой.“

Белите дробове – дъхът на пречистването

Белите дробове са порталът между вътрешния и външния свят. С всяко вдишване ние приемаме кислород, с всяко издишване освобождаваме въглероден диоксид – невидимата сметка на живота. Всеки ден издишваме около 500 литра CO₂, за да можем да приемем с вдишаният въздух, достатъчно количество кислород, което да достигне до всяка наша клетка.
В гърдите си носим поле, равно на тенис корт – това е площта на алвеолите – около 70–100 кв.м. Близо 300 милиона малки въздушни балончета, които чакат своя обмен – кислородът да влезе в кръвта, а въглеродният диоксид да излезе.
Този непрестанен танц е изключително важен и всъщност доста крехък – без този обмен животът би угаснал само за 2-3 минути.
Ние често мислим за белите дробове, само като за „доставчици на кислород“. Истината, е че те са важен орган от системата за детоксикация на организма ни, един от каналите за изхвърляне. Освен CO₂, през тях преминават летливи вещества – алкохол, анестетици, някои органични съединения. Неслучайно полицейският дрегер „чете“ именно издишаният въздух, а не кръвта. Дишането е повече от биология – то е огледало на психиката. При страх дишаме учестено, при покой – бавно и спокойно. Дъхът издава вътрешния ни ритъм.

Червата – пътят на излишъка

Червата са друга част от детокс организацията и един от големите пътища, по които токсините напускат тялото.
Когато черният дроб „опакова“ токсини и ги изпрати с жлъчката, крайната спирка са именно червата. След тях, токсините напускат тялото ни чрез изпражненията. Но ако перисталтиката е бавна, ако застоят се задълбочи, има опасност тези вещества да бъдат реабсорбирани обратно в кръвта – процес, наречен ентеро-хепатална циркулация. Така отхвърленото се връща като нежелан гост.
В червата живее невидимата армия на микробиома – над 100 трилиона микроорганизми – повече от броя на клетките в нашето тяло. Това е нашата втора цивилизация. Микробиомът разгражда остатъци от храна, синтезира витамини, предпазва от патогени. Но има и още една, не по-малко значима функция – участва в преработката на токсини.
Когато бактериалният баланс е нарушен (дисбактериоза), вместо съюзник микробиомът се превръща във враг, тъй като рязко се увеличава количеството на токсични вещества, чревната бариера отслабва и отпадъците се връщат в кръвообращението.
Странно, на само на пръв поглед, е че около 90% от серотонина – хормонът на настроението – се произвежда именно в червата. Затова ги наричат „втори мозък“. Когато те са здрави, ние сме по-спокойни, по-уравновесени. Когато червата не функционират правилно, мислите ни буквално зациклят.

Храненето е изключително важно за здравето на този детоксикиращ орган – фибрите от зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни, са метлата на червата. Те ускоряват преминаването на токсините и изхвърлянето им навън. Без вода обаче, „добрите“ фибри ще се превърнат в истинско бреме! Пробиотиците от кисело мляко, ферментирали зеленчуци и пребиотиците от консумираните лук, чесън, банани, подхранват добрите бактерии.

Физическата активност, също има отношение към здравето на червата – тя стимулира перисталтиката. В „нашият втори мозък“ е скрито не само телесното ни здраве!

Кожата – верният и тих пазител

Кожата е не само нашата дреха, но и нашата броня. Най-големият орган в човешкото тяло – около 2 кв.м. площ и 3 кг тегло – стои на границата между вътрешното и външното. Тя е бариера срещу света, но и тих канал, през който тялото освобождава ненужното.
Потта е езикът на тялото, чрез потта ние губим вода и соли, но и малки количества урея, тежки метали, органични отпадъци. При физическо натоварване можем да отделим до 2 литра пот на час. Това не е само охлаждане – това е пречистване.
В потта има и защитна сила – пептидът дермцидин, естествен антибиотик, който предпазва кожата от микроби. Потта излъчва свои сигнали – когато сме напрегнати, тя излиза безконтролно, дори без усилие.
Освен че „диша“ и защитава, кожата е част от имунната система. Тя е първата линия срещу нашественици. Мастните жлези отделят вещества, които възпират бактерии и гъбички, а усещането за допир, топлина, студ – е начинът, по който тялото разговаря със света.

Двигателната активност стимулира изпотяването и така кожата активно участва в елиминирането на отпадъци. Подобен е ефектът от сауната и парната баня – естествена „детокс“ практика, която отваря порите и активира циркулацията. Хидратацията отвън и отвътре има огромно значение за функционалността на кожата. Без вода кожата губи еластичност, а потта става по-гъста и процесът на отделяне се затруднява значително.
Почистването и поддържането на кожата не са само козметични процедури, а реална помощ за орган, който работи заедно с черния дроб и бъбреците.
Кожата винаги подсказва за промени в ред процеси в организма ни, а понякога буквално крещи за тях. Пъпките, обривите, сухотата – всичко това са знаци, че нещо вътре в нас е в дисбаланс. Тя, е като „дъска за обяви“, на която тялото пише съобщенията си.

Симфонията на изчистването

Нека в заключение да кажем, че в цялостта на телата ни, детоксикацията е класическа симфония. Черният дроб преобразява, бъбреците филтрират, белите дробове издишват, червата изнасят, кожата подсказва. Всеки орган свири своята партия, а заедно създават великолепната си здравословна хармония.
Когато един от замълчи, музиката се разстройва. Когато всички работят в синхрон, ние живеем в исконния жизнен поток – приемаме, преработваме, освобождаваме.
Детоксикиращата система е един всекидневен, съвършен учител за баланс – необходимост без излишък и отговорност без тежест! Тя не е заложник на чудодейни напитки и маркетингови обещания – достатъчна е работата на на петте ни верни съюзника. Единственото, от което тяхната неуморна грижа се нуждае, е нашата малка помощ с отношение, отговорно поведение, здравословни практики…и благодарност!