ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗЛИШНИТЕ МАЗНИНИ – ХРАНЕНЕ!

Защо е толкова трудно да се загубят тези последни 2-3 или 5 кг от телесните мазнини? Защо за някой е трудно дори да започне!? Защо някои хора топят мазнина сравнително лесно, докато други водят страховита борба с това и въпреки множеството опити, те все не успяват?

Ще споделя с вас това, което съм установил след многото години опит и с достатъчно проучвания на трудове на хора отдавна развълнувани от този така популярен, динамичен и неопознат до край процес – топенето на мазнини!
Нека ви разкажа за моите разбирания за процеса, за онова, което смятам за фундаментални причини за проблемното им редуциране и за объркването на голяма част от хората желаещи да поправят здравето си, и решили да се сдобият с мечтаното атлетично тяло.

Да започнем с най-важното – да впишем в нашия дневен ред фундаментите, крайъгълните камъни на този процес!

Има три неоспорими според мен, елемента изграждащи пътя на загубата на мазнини въобще – хранене, физическа активност и начин на мислене! Начин на мислене…?! Ще кажете, хайде Пламен отново ни метна в света на мисленето от където няма излизане. Само продължете до края и това, което току-що ви се стори странно, ще ви се изясни, а дори се надявам да се научите да го разбирате,…поне колкото мен!

Първите два елемента са някак по-ясни, по-познати, донякъде защото написаното по темите за хранене и трениране е океан. Заляти сме от потоци съвети как точно да тренираме в залите, какво, как точно и кога да сдъвчем, колко вода да изпиваме на ден и още, и още…, ама това с мисленето…?! Ами така е, за това ще стане въпрос и наистина го смятам за изключително важно, изключително!!!

Време е да започнем все пак!

Ще разгледаме всеки един от по-горе споменатите компоненти на всяка една успешна програма. Ако сте достатъчно наблюдателни би трябвало да забележите, че тези споменати три компонента се съдържат в един единствен въпрос, който чувам всеки ден, от години – „Мога ли да се освободя от излишните мазнини само с хранене, без да тренирам?“ И следващите го оправдателни хипотези -„Не мисля, че мога да отделя време“, „Нямам спортна зала наблизо“, „Никога не съм спортувал, късно е да започвам“ – оправданията за отказ от движение са неизброими, повярвайте ми, чувал съм стотици…!

Ако нещо ме кара все още да отговарям мило и приятелски (все още), то е благородният ми произход и титаничните усилия, които напоследък положих, за да бъда категорично една светла и достойна за пример личност. За Бога…, толкова много ли ви боли от това, че ще се раздвижите, хора?! Очевидно е налице, повсеместно нежелание за „излишни“ движения, да не говорим за целенасочена двигателна активност. В желанието си по откровено мързелив начин да решат задачата, съвсем първосигнално, хората решават да се лишат от заложеното от майката природа необходимо за съществуването ни движение! Не, не става точно така, но въпреки казаното, въпреки многото условности, всъщност отговорът е ДА! Да?! Е да, но това ще е бавен процес и е твърде вероятно голяма част от загубените килограми да е за сметка на мускулна маса, а не от излишни мазнини. Ако не заложите на упражняване на тялото си едновременно с доброто хранене, резултатът няма да бъде положителен. Да се понижи телесното тегло е сравнително лесно, но ние тук ще говорим само за здравословният процес – намаляване на натрупаните излишни количества подкожни мазнини!

И така, хранене, недолюбваната физическа активност…, но и непременно добавеният от мен „Начин на мислене“ – последното не без основание, бих могъл да поставя и на първо място!

ХРАНЕНЕ…

Нека разгледаме хранителния аспект на процеса!

Ако искате да загубите мазнини, трябва да изконсумирате по-малко калории, отколкото тялото ви се нуждае, за да поддържа сегашният си вид, какъвто и да е той! С други думи, трябва да бъде в състояние на калориен дефицит. (Повтарянето на тази истина, като мантра от години е досадно дори и за мен!) Това с дефицита не изглежда толкова сложно, но защо в такъв случай е толкова трудно да се изчистят мазнините?

Наградна система и нехомеостатично хранене. Това пък какво е?

Има две мозъчни вериги, свързани с начина, по който се възприема храната – вродени предпочитания и придобити вкусове.

Наградна система

С вродените предпочитанията сме се сдобили изначално, с акта на зачатието си още и по-късно сме родени с тях, те са здраво бетонирани в нашите гени и няма мърдане от тях. Такъв е усетът за сладост, например, но не само той, разбира се!

Придобитите вкусове обаче са това, което учените наричат система за награда с храни. Това са вкусовете, с които ние сме се срещнали през живота си, онова, което сме възпитали у себе си. Примери за това са вкусовете за сол, кафе, някои аромати и дори алкохол, а също и някои текстури, като хрупкаво, меко, кашесто и др. Някои видове бисквитки например, съвсем сигурно съчетават почти всички придобити вкусове! С прости думи казано, „вкусните” храни, са храни на системата за възнаграждение. Но какво общо има това с придобиването или загубата на мазнини? Това всъщност е доста просто, тъй като се оказва, че приемът на тези „вкусни“ храни, просто, но сигурно ще увеличи приетата до момента храна при това отвъд нормата, т.е. в количества, които далеч надхвърлят необходимото за поддържане на живота ни! И ето нещо изключително интересно – това може да увеличи нивата на защитаваните от нашия мозък мазнини в тялото ни. Ще изясня това веднага!

Нехомеостатично хранене

Така нареченото нехомеостатично хранене е много тясно свързано със системата за възнаграждение. Всъщност, това е едно ясно изразяване на тази система. Но какво точно е нехомеостатично хранене?

Науката определя два типа хранене – хомеостатично и нехомеостатично, като първото хранене е този тип, които отговаря на енергийните нужди на организма, или хранене в отговор на глада. Нехомеостатично хранене обаче, е хранене отвъд нуждата, отвъд необходимото за поддържане на живота и това е най-вече свързано и ръководено от приятния вкус на храните, т.е. отново става дума за системата за възнаграждение. Нехомеостатично хранене е причината, поради която ние сме склонни да хапнем нещо, дори след като сме се нахранили и заситили достатъчно добре с добри храни. Представете си това: Ако след обилно хранене състоящо се от разпалващо апетита предястие, апетитно изглеждащо парче месо и голяма пъстра и прекрасно овкусена салата например, ви предложат голям варен картоф (без сол и други подправки), най-вероятно няма да го изядете, защото в стомаха ви просто няма място за повече храна. А и този обикновен варен картоф принципно не изглежда кой знае колко апетитно. Въпреки обилното хранене обаче, ако ви се предложи шоколадова торта почти съм сигурен, че много биха се потрудили да намерят място за едно парче, може би и за две! Това е нехомеостатично хранене!

Накратко, хомеостатичното хранене се регулира от глада, докато нехомеостатично хранене се случва от желание за удоволствие, по емоционални причини, от стрес, по социални причини, и заради какво ли не още. Нехомеостатично хранене до голяма степен е плод на индустриализацията на производството на храни – лесно е да се яде отвъд вашите основни енергийни нужди, тъй като храната е вкусна, лесно достъпна, изобилна и…калорична. Във връзка с казаното, бих искал да вкарам в употреба един съвсем нов термин във фитнес езика, а именно „индустриализация на храненето“ – имам предвид начина на хранене и на мисленето за храненето!

За сега ще оставя този нов термин без сериозни обяснения, защото смятам да изясня това в отделен материал, само ще спомена, че става въпрос за наблюдаваното от мен все все по-често, ново и пагубно отношение на голям процент от хората към храните и процеса на хранене въобще! Запомнете това!

Лимит на мазнините

Нашият организъм има някои много интересни особености, има някои ограничения, някои условия, които с всички сили се стреми да опази и поддържа. Когато става въпрос за мазнините това просто означава, че тялото защитава определено ниво на мазнини, въпреки колебанията в количеството им. Проблемът е, че при хората с наднормено тегло, мозъкът се е сдобил с разбирането, че тези завишени принципно количества мазнини са всъщност точно необходимите му за нормално съществуване! Ами сега?! В известен смисъл мозъкът не разбира, че нивото на мазнини, което защитава, е по-високо отколкото трябва да бъде. Ето защо е толкова трудно за хората със затлъстяване и наднормено тегло да губят мазнини, особено след определено ниво на затлъстяване и определена продължителност на затлъстяването, също така. Това ниво е по-високо от стандартното, но мозъците на тези хора се борят със зъби и нокти да го поддържат, заради измамното си разбиране, че нивото на мазнините всъщност е добро. Мозъкът добре познава системата, знае как да управлява процесите в нея и за нищо на света не желае промяна – колкото по-продължително е било това „наднормено съществуване“, толкова по-трудно ще се случи промяната!

Опитът да се редуцира механично консумираната храна, принципно е задължителен, но кога и как и с колко е от основно значение! Рязката промяна в количествата, калоричността на храната води за ръка след себе си спад в метаболитните нива и дори блокирането на целия процес по усвояване и обработка на храните!

Сега ще ви кажа, какво всъщност се случва!

Механизмите са два: чрез увеличаване на глада и чрез намаляване на скоростта на метаболизма. Е, това вече е истинско бетствие!!! Една от важните причини, поради която често някоя нискокалорична диета не работи, е точно това – управление на процесите в тялото на фалшиво мазнинно ниво и усърдно отстояване на това ниво.  Това, което най-често се случва е, че ако калориите, които консумирате рязко се редуцират до нива под на по-ниски от необходимите на тялото да поддържа теглото си, мозъкът решава, че е настъпил глад и на мига увеличава усещането за глад, докато в същото време намалява скоростта на изразходване на енергията. Отново проблемът идва от факта, че мозъкът не отчита факта, че вече има съхранена енергия под формата на прекомерно количество мазнини.

Може да ви изненадам, но ще ви кажа, че решението не е в ограничаване на калориите, решението ще бъде свързано с комбинация от хранителни и хормонални манипулации и непременно трениране с цел запазване и поддържане на здравословни нива на мускулната маса!

Лептинова резистентност  

Съхранените мазнини в организма са една от причините за отделянето на хормон, наречен лептин. Това е хормонът, който дава сигнал, че организмът ви вече е заситен, но той също така и сигнализира на мозъка да започне изгаряне на мазнините, като гориво чрез подобряване на метаболизма. Тази система на теория работи безотказно, но само ако не беше фактът, че при хората с наднормено тегло и затлъстяване този механизъм е увреден – той просто не работи! „Механизмът“ спира да работи както трябва, защото мозъкът спира да чува съобщението на хормона лептин – тялото развива, т. нар. лептинова резистентност. По принцип, колкото по-дебел е човек, толкова повече лептин се освобождава, но тялото просто игнорира сигналите и продължава да съхранява мазнини, като че ли си няма. Лептиновата резистентност се дължи на възпаление в част от мозъка, наречена хипоталамус – частта, която регулира мастните депа в тялото, отговаря за регулирането на глада, на хормоните, на телесната температура и др.

Ами въглехидратите и инсулина?

Инсулинът е хормон, който главно регулира захарта. Панкреасът отделя инсулин, в отговор на наличието на глюкоза и протеин в кръвта. Когато се приемат въглехидрати, се предизвиква отделянето на инсулин, но и се предотвратява използването на мазнините за енергия, и по този начин се спира процеса на загуба на мазнините. Инсулинът причинява потискане на изгарянето на мазнините, защото той се секретира след сигнал за наличие на изобилие от глюкоза. Той прави това, защото въглехидратите са предпочитаното и лесно достъпно гориво. Ако приемете 500 калории въглехидрати, ще ги изгорите под ръководството на секретирания инсулин, но мазнините ще останат на място по време на процеса. Ако изядете храна с 500 калории от мазнини и поставите тялото си в специални условия, ще горите мазнините, вместо въглехидрати, но тъй като сте ги внесли допълнително в тялото си, вие няма да засегнете мазнините от съществуващите вече мастни депа и изгореното няма да е по-различно от случая, в който се хранехте с въглехидрати. Така че, въпреки че инсулинът временно потиска изгарянето на мазнините и освобождаването на мазнини от мастните клетки, когато ядете въглехидрати, ако сте приели същия брой калории от мазнини, в крайна сметка ще имате еднакви нива на телесни мазнини. Май сериозно задълбахме в процеса, но защо все пак е толкова трудно да се изчистят мазнините?

Отговорът е потресаващо прост – защото количеството на калориите постъпили в клетките на мускулите ни е равно или е повече от количеството на изразходваните! Казано по-просто – хората с наднормено тегло и затлъстяване, освен че имат нарушени метолаболитни нива, приемат повече калории, отколкото изгарят, при това често пъти общото количество на приетите калории, съвсем не е огромно. Това е…!!!

Завеса и следващо действие…