Философия на двигателната (не)активност

 

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

През 13 век философът и алхимик Роджър Бейкън допуска в неопределеното бъдеще да съществуват коли, които не са задвижвани от животни.

През 15 век Леонардо да Винчи рисува скици на самозадвижваща се кола.

През 1600 г. фламандският инженер Симон Стевин конструира кола, задвижвана от вятъра.

През 1674 г. холандецът Кристиан Хюйгенс създава бутален двигател, задвижван от възпламеняван барут.

Няколко години по-късно фламандският мисионер Фердинанд Вербист демонстрира пред императорския двор в Китай умален модел на триколка, задвижвана с пара.

През 1769 г. французинът Никола-Жозеф Кюньо демонстрира триколка с парен двигател.

През 1828 г. в Англия е открита първата редовна автобусна линия, използваща коли с парни двигатели.

През 1839 г. е създадена и първата кола с електрическо задвижване.

През 1863 г. белгиецът Етиен Льоноар осъществява пътуване от Париж до Жоанвил льо Пон с кола, задвижвана с неговия газов двигател.

Между 1862 и 1866 г. германецът Николаус Ото разработва четиритактовия двигател.

През 1870 г. германецът Зигфрид Маркус конструира кола, пряко задвижвана от двутактов двигател.

Карл Бенц, Готлиб Даймлер, Вилхелм Майбах, Рудолф Дизел – имената в голяма степен са свързани с прогреса на човечеството, със старта на бурното технологично развитие и драстичната промяна в хода на човешката история дори! Но, …те ли изпуснаха духа от бутилката, точно те ли са причината за предизвестената смърт и обездвижването на хората?! Горките, те носещите на гърбовете си прогреса изследователи, експериментатори и откриватели…, каква ирония на съдбата! Това ли са лицата на сатаната!?

Обездвижването на съвременния човек в ерата на автомобилите и компютрите е в основата на всичко зло по отношение на здравето ни. В последните години, белязани с грандиозно технологично развитие на хората все по-рядко се налага да се движат, дори в най-елементарният смисъл на думата. Ежедневието ни е забързано и твърде динамично, битът ни е решен технологично, времето ни е ограничено и това е предрешило донякъде липсата на достатъчно движение. Всъщност цели групи мускули атрофират, като не се използват или тренират целенасочено, и този пагубен факт е причина за огромен брой проблеми от здравословно естество, а и не само това…Различни болки, дискомфорт, неразположения, цял куп здравословни аномалии свързани с една единствена диагноза – Обездвижване или Хиподинамия – „Болестта на XXI-ви век“. Това жестоко явление не застрашава човешкия живот пряко, но може да доведе до инвалидизация и фатален изход, и косвено ни застрашава с множество проблеми в почти всички органи и системи – сърдечно-съдова, нервна, храносмилателна, отделителна система и опорно двигателен апарат. Заседналият начин на живот може да доведе до болести като диабет, високо кръвно и дори рак. И тук не говорим само за затлъстяване, макар че обездвижването често води и до това.

Обездвижването причинява смъртта на половин милион европейци всяка година, а доклад на Световната здравна организация ни известява тъжната новина, че на практика четирима от всеки пет жители на Стария континент страдат от новата болест! Най-тревожната част от доклада на СЗО е, че независимо от това колко килограма сме и дали спортуваме два-три пъти в седмицата, обездвижването пред компютъра по 6-7 часа на ден увеличават вероятността от по-ранна смърт почти двойно. Освен сърцето, най-много се увреждат бедрата, гръбначният стълб, врата, главата и раменете, но истински стряскащо е, че заседналият начин на живот води и до психически проблеми – всъщност е една от най-честите причини за депресия с всичките и пагубни последствия!
Обездвижването разрушава целия организъм!!!

Притеснени от тревожната информация, наскоро холандски учени направиха историческа възстановка на парк и набраха актьори, които да пресъздават живота на австралийски заселници от 1850 година. В разстояние на една седмица актьорите правели всичко – от сечене на дърва до търсене на храна. Учените сравнили техните нива на заетост с тези на съвременните офис-служители. Резултатът: актьорите се движели дневно до 12 километра повече, отколкото прикованите към бюрото служители.

Притеснени от тревожната информация, наскоро холандски учени направиха историческа възстановка на парк и набраха актьори, които да пресъздават живота на австралийски заселници от 1850 година. В разстояние на една седмица актьорите правели всичко – от сечене на дърва до търсене на храна. Учените сравнили техните нива на заетост с тези на съвременните офис-служители. Резултатът: актьорите се движели дневно до 12 километра повече, отколкото прикованите към бюрото служители.

И още нещо интересно по темата. Учените от университета в Кеймбридж са открили, че поради прехода от земеделие към заседнал начин на живот костите на съвременния човек са станали по-чупливи, отколкото на предшествениците ни. Оказва се, че костите на древните хора и съвременни примати са по-силни благодарение на редовната физическа дейност, свързани с лов и друга физическа дейност. Оказало се, също така, че костната маса при земеделските производители е значително по-ниска от тази на ловците-събирачи от древността.

Движение, движение, движение…

Твърде прагматичен в разбиранията си за собственото си съществуване дори, съвременният човек е променил начина си на живот и по този начин са се наложили стереотипи на разбиране за същността ни, които съвсем не кореспондират с биологията ни. Необходимо е завръщане към биологичната ни същност, или по-скоро, необходимо е завръщане към нормалното разбиране за същността ни.

Хората са биологични същества и никога няма да бъдат машини! Колкото по-бързо всички разберат и приемат този неоспорим факт, толкова по-скоро ще започнат да се случват благоприятни от здравословна гледна точка (и не само) промени.

Здраве, здраве, здраве…, за това става въпрос през цялото време, за това и растящите в следствие на здравето възможности за пълноценно осъществяване на заложените и целенасочено развивани способности на всеки от нас!

 

ФИЛОСОФИЯ НА ТРЕНИРАНЕТО

Физическата активност е най-универсалният фактор, влияещ върху всички системи на човешкото тяло. За физическа активност се смята всяка дейност, при която използваме мускулна сила, за да извършим движение. В зависимост от нейната интензивност и системност се наблюдават в по-малка или по-голяма степен изменения във всички органи и системи. В следствие на това, че мускулите работят, се активират и сърдечно-съдовата и дихателната системи, за да доставят кислород и хранителни вещества. Така под въздействието на системната физическата активност сърдечната и дихателната дейност стават по-ефективни и по-икономични. Метаболизмът се променя, увеличава се енергоразхода и така се променя и регулира телесното тегло. Системната двигателна активност подобрява мускулната сила, здравината на костите и сухожилията.

Хората с висока физическа активност са по-бодри, с по-добро самочувствие и страдат по-рядко от депресивни състояния.

Системната физическа активност на човешкото тяло:

• Стимулира растежа и здравината на костите, увеличава масата на скелетната мускулатура
• Подобрява се кръвооросяването на сърцето, като се увеличава ударния обем, намалява се пулсовата честота и кръвното налягане
• Увеличава се виталният капацитет на белия дроб
• Подобрява се кръвооросяването на мозъка и от там се подобряват възприятията, мисленето, паметта и вниманието, умствената работоспособност, самочувствието и настроението.
• Активизират се обменните процеси – подобрява се усвояването на храната, увеличава се нивото на добрия холестерол, намалява се отлагането на тлъстини
• Повишава се имунитетът

Ясно е, че движението и физическата активност са изключително полезни за здравето. А активността на тялото може да се поддържа много лесно – дори само половин час разходка или каране на велосипед са добре дошли, а какво ли би било ако се извършват целенасочени, активни и осмислени движения – ако се тренира активно!?

Тренирането, този осъзнат и целенасочен акт на двигателна активност, вероятно е единственото решение на превърналата се в проблем липса на ежедневна, битова, физическа активност. Това е начина, за да се изравни уравнението от едната страна, на което се нареждат всичките ежедневни ангажименти, а от другата е не каквото и да е, а най-ценният ресурс даден ни от великата природа – здравето! Разбирането за необходимостта от двигателна активност и правилното и достатъчно движение се превръща в задължително условие за здраве, пълноценен живот и отлична работоспособност.

Тренировката е достатъчен, премерен, контролиран начин да се завърнем към природната си същност.

Това е един разбираем, дори и за най-крайните прагматици начин да имаме достатъчна двигателна активност. Съвременните научни основи на тренировките, методиките и принципите за трениране са залог за отличен контрол върху резултатите от тях. Но до тук с научните, логичните, прагматичните и обясними причини за движение…! Прегръщането на идеята за активност се оказва нелесна задача!

О, неразумни уроде, поради що се страхуваш да скачаш, бягаш, хвърляш, плуваш…?! Ако великият Паисий бе жив, той щеше да възкликне по този начин от безсилие срещу безумната липса на воля за живот на човеците от 21-ви век!

„Тренирането не е акт, тренирането е път с начало и без край, път който иска да бъде извървяван днес и утре, отново и отново…, от хора със сърца и дух…!”

Това разбира се не е Паисий, той е решавал други проблеми, на други хора, в друго време…Това е израз на моята философия за тренирането, за двигателната активност. Разбирането за необходимост от трениране никога не е било за мен чисто, просто и елементарно. Всъщност през годините много често се осланях на усещанията си за това, облягах се на атавистичното, извиращо от тялото ми усещане за необходимост от повече свобода и движение. Неспирните ми опити да изпитвам здравината на тялото си започнаха още от годините преди да тръгна на училище. Моите и на децата като мен игри, много често приличаха на нестихващи опити да потрошим всяка своя телесна част, но каквото и да се случваше всъщност, в крайна сметка ние бяхме здрави, силни и жизнени, много повече от децата сега. Казвам всичко това, не за да агитирам родителите да поощряват децата си да стоят часове наред на върха на най-високото дърво в квартала, да лазят в тунелите на парната инсталация или да хвърлят камъни по главите на децата от съседните блокове. Не! Вярно че в тези занимания аз бях изключително добър, истински шампион и чест инициатор на нови и нови опити за изпитание на човешката сила, воля и дух!!! В същото време, не съм ретрограден и зовящ за връщане в миналото тип, който си спомня с болка за безвъзвратно загубените години на детсвото си! Аз имам друга идея, по-скромна, но и не съвсем. Моя верен приятел Иво Иванов – Сокола ми каза в един разговор, докато се наслаждавахме на прекомерно дългите си кафета с канела в Старбъгс кафе „Ти Соколче, имаш мисия – ти трябва да подсетиш хората за това, че прагматичното им ежедневие им играе номера, че твърде машинизираният им свят е причина за изместен ъгъл в разбирането им за себе си. Научи ги на онова, в което вярваш за биологията ни и съзнателното ни връщане към нея, онова, което наричаш Нов ренесанс!” Колко го обичам това момче, нищо че малко след този разговор се снимахме и след като видяхме снимките той мъдро заключи „Същите глупаци, като преди двадесет и пет години!”

Не сме машини и няма да бъдем! Биологичните ни корпуси се нуждаят от внимание и грижи под формата на чудесни, осъзнати, ЕСТЕСТВЕНИ, НАТОВАРВАЩИ ДВИЖЕНИЯ!

„Тренирането не е акт, тренирането е път с начало и без край…”

Поставянето на здравето в редицата с приоритети за деня е престъпно – не бива здравето да стои подредено в редицата с работните ангажименти, домашните задължения и социалните ни обвързаности. Здравето всъщност е техния фундамент, първичното условие за осъществяването на всичките ни дейности!

Очевидни са трудностите при приемане на тренирането, като начин на живот – те са породени от страх и недостатъчно разбиране. Заниманията със спорт винаги са приемани за специални, а спортистите, за малко по-различни, с възможности над стандартните. Колко вярно! За повечето хора способностите на атлетите са изключително вдъхновяващи и пораждащи стремеж към високи постижения в различни поприща. Обвити във воалите на известна доза недостъпност и уличен мистицизъм, спортистите са специални, обичани, търсени, подражавани, и малко….нечовеци. Това малко сюрреалистично схващане е довело до леко недоверие в собствените възможности на обикновените хора и от там до леко затруднено общение със спорта. Спортът обаче е за всеки, и непритежаването на достатъчно воля, упоритост и постоянство може да бъде лечим недостатък, при правилно отношение и достатъчно разбиране. Не е необходимо нищо повече от простичко, плавно и нестресиращо прегръщане на идеята и преследване на собствени цели! Именно в различните дестинации по общия път на тренирането се изразява индивидуалността и каквито и да са различията в целите ни, те в никакъв случай не са плашещи, недостойни и са еднаква значими…!!! Необходими са само няколко макар и несигурни начални крачки в правилна посока.

Миналото лято направих две прашки – за сина си и за себе си, и стреляхме до припадък! От карането на колело с мен, той разбра какво е умора и сподели че това е по-добро от вело-състезанията в компютърните му игри! Стрелбата с лък от лешников прът ни доставяше истинско удоволствие, а заниманията с футболна топка ни докарваха до разпалени спорове, кой е по-добър и май предизвикаха не малко сръдни и от двете страни!

Започвам да мисля, че понякога категоричното движение назад е възможно най-бързото придвижване напред, а Вие…!?