Умората и възприятието за нея

Исках да направя още една серия, въпреки че краката ми трепереха вече, а след  края на предната дишах като стар форд с пробит радиатор и след като пих от водата си имах недвусмислени пориви за повръщане. А сега, … ооо, това е невероятно, май мога още,…и още малко,…и още…! Какво става с мен, мислех, че ще умра ако избутам още един път килограмите, а се оказа, че мога доста повече…! Случвало ми се е и друг път, вече не ме изненадва, но какво се случи след като само преди минута бях на предела на силите си, а се оказа , че не е точно така?! Ами така е, умората оказва се е ‘‘разтегливо‘‘ понятие! Как така разтегливо? Умората е умора – идва, помита всичките ти физически и каквито там сили имаш и ако не искаш да загубиш и малкото останали искрици живот просто спираш! Е, така е, но и не съвсем – умората оказва се, наистина е разтегливо понятие!

Има изследвания, които показват, че измореният мозък може да повлияе на спортното представяне почти толкова, колкото и изтощените мускули. Менталната умора би могла да влошава физическото представяне при хората, тоест умората е може би предимно в главата Ви! Е хайде сега, какво чак толкова общо има мозъкът ни, нали говорехме за физически натоварвания, тежести и сфистящи дробове!? Покрита в най-непосещаваните и задънени ъгълчета на нашето внимание, но всъщност заслужаваща целенасочения ни интерес, тя твърде вероятно е фундаментално свързана с истински стойностните постижения на големите шампиони, тя – умората на централната нервна система е обект на сериозно изучаване, а в изкуството на контролирането й, е ключът към успехите във физически план!? Следете мисълта ми и ще разберете!

Каква е психологията на умората и каква е психологията ни след сигналите за умора, въпреки нея?! Заслужава си да обърнем необходимото внимание на тези въпроси, защото ако наистина изтощението е въпрос на възприятие – тогава атлетите могат да се научат да го познават, контролират и дори да го манипулират, което открива нови възможности за по-високи резултати.  Ето какво ни даде само преди няколко години работещият в областта на спорта учен Самюел Маркора,  който се вълнува сериозно от възможностите за преодоляване на сигналите на мозъка ни за умора. В теорията си за мозъчната умора, наречена ‘‘Психобиологичен модел на спортната толерантност, той комбинира психология и биология и преразглежда отдавна възприетата теория за „централно регулиране“ на друг учен работил в тази област – Тим Ноукс, който пък смятал, че изтощението е до голяма степен физически феномен и настъпва, когато мозъкът сигнализира на мускулите, че горивото им е изчерпано. ОК, господин Ноукс, но ето какво мислим ние по този въпос и не без основание! Обикновено спортните психолози говорят за мозъка,  като център на умората, а тя е разглеждана само, като моторна функция. Възприятието за умора незаслужено е оставено на заден план. Твърде вероятно е, възприятието за умора да е регулаторен механизъм, който просто ни предупреждава известно време преди да достигнем биологичните си ограничения. Колко пъти с дробове в пламъци и мускули, като прекарани през мелачка за месо сме се спирали на прага на новата тежест и колко пъти сме оставяли за следващата тренировка изпълнението на серия до отказ в повече?! А всъщност, знаете ли, че няма психологическа причина дадени усилия да ни се струват по-трудни, но когато сме ментално изтощени, става точно така. Т.е. достигаме по-рано до онова състояние, което възприемаме като максимални вложени усилия. Какво, какво…, по-рано от реалното достигаме до УСЕЩАНЕ ЗА лимит на възможностите си?! Само Усещане?! Това ми прилича на пирон в ковчега на теорията за мускулната умора! Поздрави господин Ноукс, но вашата теория, май току-що…, се спомина!!!

Това просто е още един похват на съвършената природа да ни опази! Получава се сигнал за предстоящо изтощение и ние спираме! Така е, защото природата не обича тези, които се опълчват на правилата, природата ни е влюбена в оцеляващите! Природата създава и диктува правилата и ако през милионите години на нашето съществуване са се раждали и хора със свръх възможности, то това несъмнено е било в изпълнение на нейната безапелационна програма за развитието ни като вид – само нейната програма е от значение! Малко странно нали? Но бъдете спокойни! Създателката ни в продължение на милиони години е имала една единствена мисия – да ни направи такива, че да живеем с по-малко усилия, с по-малък разход на енергия, за да се опазим, за да ни има! Предизвиквайки възможностите си, преодолявайки нови и нови препятствия и трудности, ние всъщност предизвикваме и понякога поставяме на колене заложените в древни времена програми за оцеляване на човеците…, т.е. в известен смисъл ние вървим срещу собствената си природа!!! О, това вече е сериозно предизвикателство, това е много повече от впечатляващ рекорд, който остава непостижим тридесет и пет години…, това наистина е велико, смайващо предизвикателство, нали? Но да се върнем на темата!

Възприятието за умора всъщност е една от причините да ни има, като биологичен вид – нас хората! В еволюционен план това категорично ни е предпазвало, но къде всъщност е лимитът ни и можем ли да искаме от себе си, и да постигнем повече…, за себе си?! Какво бихте казали след следния опит с професионални атлети?! Те трябвало да изпълнят 5-секунден спринт на велоаргометър, след което минали тест за издръжливост, при който продължително време въртели педалите с постепенно покачваща се интензивност, докато вече не били способни да я поддържат. Веднага след това трябвало да изпълнят нов 5-секунден спринт. Максималната им сила била по-малка, отколкото при първия спринт, когато били свежи, но въпреки това били способни да постигнат много повече, отколкото при теста за издръжливост. Конвенционалната физиология би заключила, че при теста за издръжливост са спрели, защото им е свършила енергията, но очевидно не е така – те все още не били достигнали физическия си лимит! С какви резерви разполагаме и колко по-рано от необходимото получаваме сигнал за изтощение? Това е същественият въпрос и отговорът му би могъл да е от ключово значение за спортуващите! Изглежда сигналите, които мозъкът ни изпраща са доста …предварителни! Те сякаш не са сигнали за настъпваща умора, а всъщност идват да ни напомнят, че всичко на този свят има край и в този смисъл ще трябва да спрем с физическото натоварване…по някое време! До същинската умора вероятно има още много повторения, метри, минути и напомнянето не бива да бъде възприемано, като умора. Това, обаче би могло да бъде твърде стопиращо за нас и по този начин да ни лиши от спортен прогрес! Реалното изчерпване на възможностите ни все още предстои, умората много вероятно е доста напред, доста зад вложените до този момент усилия.

Цитираното изследване, разбира се не означава, че умората е изцяло въображаема. И мозъкът, и тялото изпитват съвсем реални признаци на изтощение, като понижени нива на гликогена например. Опитът просто ни показва, че повечето хора могат да продължат да се натоварват, след като мозъкът им каже да спрат. Манипулирането на възприятията на мозъка за вложените усилия е наложително и изключително ценно! Изглежда, че наистина мозъкът ни изпраща сигнала за умора твърде рано! Всички знаем какво е чувството да достигнем лимита си и да не можем да поддържаме темпото си дори и крачка повече. Изглежда има доста различни фактори, от които зависи това и те естествено биха повлияли в различна степен работата на треньори и атлети! Един елементарен пример е кофеинът, който като отличен невростимулант стимулирайки мозъка, намалява усещането за умора! Също така, почти всяко положително преживяване може да подобри възприятията ни за вложени усилия. При скорошен експеримент в британски  университет мъже трябвало да тичат на бягаща пътека до пълно изтощение. Към края при тях влизал или млад и атлетичен асистент от лабораторията, или красива асистентка. Участниците, които комуникирали с жената, имали значително по-добри резултати, отколкото останалите, които комуникирали с мъжа. Изглежда, когато разполага с конкретна мотивация, мозъкът може да активира определени енергийни резерви. Мотивация за усилия зад умората! Стигнахме до любимата ми тема, как иначе!? Мотивацията е в основата на манипулираните възприятия за умора! Различни натоварвания, различни по време и посока усилия, различни фактори влияещи на конкретния атлет, но каквото и да открият учените в следствие на безкрайните си усилия, мотивацията, волята за преодоляване винаги ще е от ключово значение за всяко спортно постижение! Разбира се, това не може да продължава до безкрай, но би могло да бъде използвано, за да бъдат подобрени резултатите на трениращите на всякакво ниво. Ами да, защо да не изстискаме още от телата си в преследване на собствените си спортни върхове, та били те и ниските възвишения на някой непрофесионален трениращ с мечта за няколко килограма по-малко…

Съвсем съзнателно преодоляване, на вмененото ни още в зората на съществуването ни усещане за умора! Преодоляване родено от единствения, неоспоримо  правилен мотив на света – собственото ни усъвършенстване! Защо не?